„Кучето на Златю“ е хибриден документален проект, посветен на живота и творчеството на един от най-самобитните майстори на българската битова живопис – Златю Бояджиев. Режисиран от Кристина Грозева и Петър Вълчанов, филмът проследява усилията на Диана Стойкова, сценаристката на продукцията, да се подготви за заснемането на несъществуващ игрален биопик за пловдивския художник. С други думи, „Кучето на Златю“ е проект в традицията на експериментални заглавия като „Едър план“ (1990), „Маршът на младежите“ (2006) и „Такси“ (2015), които концептуално размиват границата между действителността и измислицата, за да привлекат вниманието ни към факта, че миналото, настоящето и бъдещето са динамични екзистенциални структури, а не обективни дадености.
Но доколкото през последното десетилетие хибридни жанрове като документалната фикция, филмовия есеизъм и мокюментърито все по-осезаемо се налагат и на фестивалната, и на комерсиалната сцена, може да се твърди, че подходът в „Кучето на Златю“ не е особено оригинален или дързък. Точно обратното – той е не само трафаретен и рутинен, но и като че ли излишен, тъй като игралните елементи във филма така и не влизат в пълноценен диалог с документалния материал. В най-добрия случай те единствено рамкират и малко доуплътняват разказите, които Стойкова събира за колоритния живот на Бояджиев.
За автора
