Правителството на Сърбия продължава да твърди, че членството в ЕС е неговата стратегическа цел. В същото време депутатите в Европейския парламент предупреждават, че това често не се отразява в неговите действия.
Напредъкът към членство в ЕС предполага не само приемане на реформи, но и тяхното цялостно прилагане, подчертават евродепутатите в доклад за Сърбия.
В доклада се посочва, че съществува трайна разлика между привеждането на законодателството на Сърбия в съответствие с правилата на ЕС и действителното изпълнение на реформите, което продължава да подкопава напредъка на страната.
Отрече обвиненията, че Белград не подкрепя Киев
Евродепутатите също така подчертават, че пътят на всяка държава към интеграция в ЕС трябва да се оценява въз основа на собствените ѝ заслуги и че никоя държава не следва да бъде свързвана с друга или третирана като част от пакет.
Общността е на мнение, че преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС следва да напреднат само когато е постигнат измерим и устойчив напредък в области като принципите на правовата държава, свободните и честни избори, борбата с корупцията и организираната престъпност, независимостта на съдебната власт, свободата на медиите, реформата на публичната администрация и подобреното функциониране на демократичните институции. Нещо, което за момента май куца в Сърбия.
Всъщност някои представители на Европейския парламент са на мнение, че Европейската комисия има меко казано „толерантен подход“ към Сърбия и затова настояват тя да отрази всяко значително влошаване на темпа и интензивността на реформите в Сърбия във финансовата подкрепа, която ЕС предоставя в рамките на своите инструменти за предприсъединително финансиране.
Притеснения будят отношенията на Сърбия с Русия и Китай. Сърбия открито задълбочава сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната с Китай, които пораждат опасения относно стратегическата ориентация на страната.
ЕП е разтревожен от „толерантния подход“ на Европейската комисия към Белград
Евродепутатите са категорични, че пълното привеждане в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС продължава да бъде неподлежащо на договаряне изискване за присъединяване, включително привеждане в съответствие с ограничителните мерки на ЕС срещу Русия.
Проблем е и слабата обществена подкрепа за членството на Сърбия в ЕС, резултат от дългогодишните, манипулативни, антиевропейски послания, разпространявани от контролираните от правителството медии, както и от някои висши сръбски служители и членове на управляващата партия, включително на най-високо равнище. Тест за Сърбия ще е провеждането на честни и свободни избори.
Според хърватския евродепутат Тонино Пицула процесът на присъединяване на Сърбия към ЕС на практика е в застой поради отстъплението от демокрацията, отслабените принципи на правовата държава, неприлагането на ключови реформи и липсата на съответствие с външната политика на ЕС.
Според него властите в Сърбия показват ограничена политическа воля за предприемане на реформи или за привеждане в съответствие с ценностите и политиките, необходими за присъединяването. Всъщност членството на Сърбия в Европейския съюз е важно за стабилността и сигурността на Балканите, икономическия растеж чрез достъп до пазара от над 450 милиона потребители, утвърждаването на демократичните институции и върховенството на закона, както и за геополитическото завършване на обединена Европа.
Присъединяването на страната ще гарантира траен мир в региона след десетилетия на конфликти. Очаква се то да доведе до спиране на геополитическите напрежения и граници на Западните Балкани. По този начин ще се ограничи външното влияние на държави извън съюза в сърцето на Европа. Предполага се, че членството на Сърбия в ЕС ще й донесе редица икономически дивиденти и модернизация чрез гарантиране на свободна търговия и достъп до фондове за инфраструктура.
Страната ще привлича повече чуждестранни инвестиции за местния бизнес, ще ускори финансовата си интеграция. Но е необходима решителна борба с корупцията и укрепва независимия съд. Основните пречки пред членството на Сърбия в Европейския съюз са именно липсата на достатъчен напредък във върховенството на закона и борбата с корупцията, нерешения проблем и отношенията с Косово. Да не говорим за отказа на Белград да въведе санкции срещу Русия.
Официално представи в Белград стратегията „Сърбия 2035“, очертаваща развитието на страната през следващото десетилетие
Всъщност Сърбия има статут на страна кандидатка от 2012 година. Но процесът на преговори е на пауза заради незадоволителни резултати в ключови сфери като борбата с корупцията и гарантиране независимостта на съдебната власт. Това май е нещо като балкански синдром.
Също така в Сърбия институционалните реформи се случват бавно. Освен това в страната се засилва анти-ЕС говоренето, което буди съмнения относно искреното желание за реална интеграция в общността.
Нормализирането на отношенията с Прищина остава фундаментално условие, по което липсва нужният траен напредък.
А Сърбия е важна за Европа. Членството й в Европейския съюз ще донесе по-голяма сигурност на Балканите, по-добра икономическа свързаност и ограничаване на външното влияние на държави като Русия и Китай в сърцето на континента. Това ще затвори стабилен геополитически кръг в региона.
С присъединяването на Сърбия в ЕС общността печели нов сухопътен коридор и по-лесен транзит на стоки и хора между Централна Европа и Гърция. Така ще се ускори изграждането на транспортни и енергийни мрежи, които свързват съюза с региона. И въпреки очевидните ползи май и двете страни не бързат да рестартират преговорите.
Официално представи в Белград стратегията „Сърбия 2035“, очертаваща развитието на страната през следващото десетилетие
Официално Сърбия декларира желание да е член на Европейския съюз. Кандидатства през 2009 г. Към момента Сърбия е официален кандидат с активни преговорни глави. Държавата получава средства за реформи, а властта в Белград често декларира амбиция за членство. Някои членки на съюза обаче открито се противопоставят на бързото отваряне на нови преговорни клъстери. Всъщност важният въпрос е доколко Сърбия иска да се съобразява с ЕС? Видимо – изобщо.
Властта в Белград се прави на „послушна“, колкото да се възползва от финансовите потоци и формалния си статут на кандидат за ЕС. Белград поддържа официален курс към евроинтеграция, но едновременно с това развива стратегически и икономически връзки с Пекин и Москва, като отказва пълно геополитическо съобразяване.
Според анализатори реформите, които се предприемат в Сърбия, са симулативни. Европа очаква сближаване във външната политика, но такова към момента липсва. На този етап пътят на Сърбия към ЕС изглежда далечен, дори невъзможен. А това е провал за самата Европа.
Изпуснат е важен стратегически (потенциален) партньор. Европа не си е свършила работата, за да убеди Сърбия, че е по-добрата алтернатива от Москва. А може би желанието за интеграция на Западните Балкани е лицемерно. Един таралеж в гащите на Европа в лицето на България й стига! Но не пречи да си мечтаем за единна, силна и реално обединена Европа. Някой ден!
За автора
