Докато хиляди млади и образовани бургазлии си стягат куфарите за Терминал 2, една шепа хора, свързани по линия на Студентски град и УНСС, успяха да превъртят играта на партийното строителство и да овладеят ключови постове в Бургас и областта.
Обещанията за „морал“, „прогрес“ и „прозрачност“, с които новата партия „Прогресивна България“ спечели доверието на избирателите, бързо се спихнаха пред грозната реалност на класическата българска шуробаджанащина.За незапознатите, Даниел Парушев се рекламира като „новото и неопетнено лице“ на промяната. Политическата му биография обаче разказва съвсем друга история – историята на класически политически номад, който сменя партийните цветове според посоката на вятъра. Преди да се приюти под крилото на новия проект, Парушев успя да остави следа на ръководен пост в движение „Гергьовден“ (известно като дългогодишен партньор на ГЕРБ), да се появи в депутските листи на Николай Бареков, а по-късно да се пробва и като кандидат за районен кмет от коалиция „Народен съюз“. Публичните му появи редом до Бойко Борисов през годините само потвърждават, че за Парушев идеологията няма значение – важна е близостта до софрата на властта.Днес този доказан политически хамелеон е пренесъл академичните схеми за влияние директно на терена на реалната власт в Бургас. Негов оперативен изпълнител и личен аватар по места е настоящият заместник-областен управител и областен координатор на партията Георги Маджаров. Тандемът между двамата за нула време изгради клиентелистка мрежа, чиято единствена цел изглежда е партийното и икономическо окопаване в Югоизточна България.Публична тайна в кулоарите на властта в Бургас е, че подреждането на общинските председатели на „Прогресивна България“ в региона не се случва по заслуги или експертност, а минава под тежката лобистка диригентска палка на Парушев. Назначенията на общински лидери и кадри по високите етажи на регионалните ведомства приличат повече на списък с гости за среща на випуска, отколкото на подбор за държавна администрация. Престижни постове се раздават на съученици, близки познати и лоялни кадри, чиято основна квалификация е, че са „хора на Парушев“ или са търкали банките заедно с местните партийни велможи в Студентски град. Бургаската общественост е поставена пред свършен факт – вместо реформа на администрацията, гражданите получават поредната партийна вълна от калинки, уредени на гърба на данъкоплатеца.Най-циничното в случая е, че всичко това се случва под флага на борбата със старото статукво. Но с какво назначението на лични приятели, съученици и партийни кадри е по-различно от порочните практики, които уж трябваше да бъдат изкоренени? Когато държавната машина в Бургаска област се превръща в частна агенция за заетост на една конкретна политическа клика, ръководена от партиен номад, резултатът винаги е един и същ: пълна деградация на институциите. Наглото кадруване и лобизмът на Парушев и Маджаров за пореден път доказват, че „промяната“ в България твърде често е просто подмяна с нови, още по-гладни лица.
За автора
