Символичният гратисен период от 100 дни за редовното правителство на Румен Радев изтече, оставяйки след себе си смесени сигнали. Докато премиерът побърза да изрази задоволство от министрите си и обяви курс към „отстраняване на олигархията от публичния ресурс“, реалността зад политическата фасада изглежда по-нюансирана и далеч не толкова еднозначна.Безспорно, кабинетът пое властта в сложна политическа конфигурация и се опита да демонстрира решителност. Заявките за прозрачност и затягане на контрола върху държавните разходи звучат амбиционсо. Проблемът обаче е, че през тези три месеца обществеността чу повече политически лозунги, отколкото видя конкретни, работещи реформи.Първата сериозна пробойна се появи в сектора на вътрешната отбрана – сфера, която се очакваше да бъде най-силната карта на генерал Радев. Споровете около решенията за авиобаза „Безмер“ и критиките от страна на парламентарната опозиция показаха, че правителството трудно понася вътрешен политически натиск по стратегически теми. Вторият голям минус е публичната комуникация – реалните отчети на отделните министерства все още се бавят, оставяйки усещане за еднопосочен монолог.На фона на тези вътрешни колебания обаче, международната сцена се оказа арената, където правителството демонстрира изненадваща зрялост, прагматизъм и твърдост. В условията на безпрецедентна глобална нестабилност, кабинетът „Радев“ успя да начертае балансиран и суверенен външнополитически курс.По отношение на уморителния конфликт между Русия и Украйна, София направи смела и логична стъпка към деескалация. Като изтегли страната ни от т.нар. „коалиция на желаещите“ за военна помощ, Радев ясно заяви, че решението не е в безкрайното удължаване на войната с оръжия, а в спешна и силна международна дипломатическа мисия за траен мир. Тази позиция, съчетана с фокуса върху подкрепата за българското малцинство в Украйна и енергийната сигурност, показва зряла грижа за националния ни интерес, без да се прекрачват границите на лоялността към международните ни партньори.Още по-впечатляващ е дипломатическият баланс на кабинета на фона на пламналия мащабен конфликт в Близкия изток, където САЩ и Израел се изправиха срещу Иран. В тази критична ситуация правителството не допусна България да бъде изолирана, нито я въвлече в пряка авантюра. С решението да предостави авиобаза „Безмер“ за американски самолети-цистерни в подкрепа на операциите в Близкия изток, кабинетът доказа, че остава предвидим и надежден съюзник в рамките на НАТО. Същевременно София веднага предприе строги превантивни мерки за сигурност, за да защити територията ни от потенциални заплахи и да гарантира, че страната ще остане остров на стабилност на прага на два огромни военни конфликта.Разбира се, 100 дни са твърде кратко време за генерални заключения. Вътрешните предизвикателства пред правителството остават и то трябва бързо да премине от фазата на „измитане на старото“ към реално икономическо градене. Но ако кабинетът успее да пренесе решителността, гъвкавостта и прагматизма от външната политика в управлението на вътрешните процеси, следващият отчет на властта може да бъде далеч по-убедителен
За автора
