Близо десетилетие след разгрома на „Ислямска държава“ в Ирак, селата в северната част на страната се изправят пред нов, този път тих враг – сушата, причинена от климатичните промени, пише The Guardian.
„Днес проблемът не е само „Ислямска държава. Проблемът е водата. Работните места. Бъдещето“, казва 62-годишният Раджаб Мохамед, кметът на село Фака в провинция Синджар, докато стои сред руините му.
Въпреки че битката с „Ислямска държава“ е приключила, днес тази срещу сушата и занемареността тепърва започва, а времето не работи в полза на местните. В региона изоставените къщи преобладават над обитаваните.
Преди началото на войната през август 2014, около 150 семейства живеят във Фака, пише британската медия. След това „Ислямска държава“ убива хиляди от общността язиди в околността, а ООН установява геноцид. Село Фака и съседното село Кубк не са засегнати от убийствата, но остават разрушени. Само 20 семейства се завръщат. Останалите са се установили другаде, най-вече заради липсата на възстановяване, работни места и основни услуги в регион, където климатичната криза прави селския поминък – като земеделието – все по-несигурен.
„Хората питат защо семействата не се връщат. Отговорът е прост. Къде да живеят? Как да си изкарват прехраната?“, казва Акил Рида от Кубк.
През това лято температурите в Синджар се доближиха до 50°C. До 2050 г. средната годишна температура в страната ще се повиши с 2,5°C, по прогнози на иракските власти, като броят на дните с екстремни горещини ще нарасне с 24 годишно. Страната е пета в света по намаляваща наличност на вода и храна и екстремни горещини, сочи ООН.
Продължителните суши намаляват селскостопанското производство, валежите стават все по-непредсказуеми, а летата – по-горещи и по-продължителни. Ако сегашните тенденции се запазят, до 2035 г. страната ще може да задоволи едва 15% от нуждите си от вода, предупреди специалният представител на ООН за Ирак.
Повече от 186 000 души са били разселени из Ирак поради климатични причини към септември 2025, сочат данни на Международната организация по миграция, пише the Guardian.
В друго село – Тал Джаду Бахджат, преди войната са живели над 200 души. Днес са останали едва 50. Къщите са разрушени и така и не са били възстановени. Пътищата остават черни неасфалтирани, а електроснабдяването е непостоянно.
„Хората не си тръгнаха, защото са искали“, казва пред британската медия Бахджат Отман Хасан. „Тръгнаха си, защото вече не можеха да живеят тук.“
Най-голямото безпокойство не са все още невзривените боеприпаси, останали на места след прогонването на „Ислямска държава“, а нивото на подпочвените води, което продължава да спада всяка година.
„Преди години можеше да се стигне до вода на около 10 метра дълбочина“, казва Хасан. „Днес трябва да сондираме до около 25 метра. С всяка изминала година това става все по-скъпо.“
Недалеч от Тал Джаду, в село Ал Саджа не е останал нито един постоянен жител. Преди войната там са живели 37 семейства. Оцелелите 24 къщи са тежко повредени, а магарешки бодил е превзел дворовете и руините им, както и нивите в целия регион.
„Всички заминаха за Тал Афар [град в Северен Ирак]“, казва 43-годишният Асеф Хасан Али пред The Guardian – един от малкото, които се връщат тук. Той живее в Тал Афар, но по време на земеделския сезон отсяда в каравана, паркирана в края на селото, близо до нивите, които все още обработва. „За семействата е невъзможно – всичко беше разрушено от бомбардировки, никой не може да живее тук.“
Наскоро градината на Смаин, жител на друго село – Казал Кую, е изгоряла напълно след искра, подпалила сухата растителност.
Селата не губят само жители, а цяло поколение, пише британската медия. Учениците там намаляват всяка година, а онези, които завършват средно образование, рядко се връщат след университета. Други избират директно работа в строителството в градовете Мосул или Ербил, където заплащането, макар и скромно, е по-сигурно от това в земеделието.
„Почти всичките ми приятели искат да заминат. Понякога и аз искам да си тръгна. Но ако замина, кой ще помага на родителите ми?“, казва Смаин.
За автора
