България – една от най-богатите на подземни богатства страни в Европа, тихомълком бе превърната в безправна суровинна колония. Докато шепа чуждестранни корпорации ежедневно изнасят тонове злато, сребро и стратегически редки метали, българският гражданин получава единствено трохи, а природата ни бива безвъзвратно и брутално съсипвана. Националното богатство, което по Конституция е изключителна държавна собственост и принадлежи на целия народ, днес безогледно пълни чужди банкови сметки под лъскавото прикритие на думата „инвестиции“. Най-големият и крещящ абсурд на целия български преход се крие в начина, по който са разписани концесионните договори. България прибира символична концесионна такса, която срамотно варира около нищожните 1.5% от стойността на добитото, докато в редица развити и развиващи се държави по света тези такси достигат между 10% и 35%. На фона на историческите рекорди в цената на златото на световните борси, печалбите на концесионерите стават астрономически, докато в българския бюджет влизат буквално „жълти стотинки“. Това не е равноправно бизнес партньорство, а узаконено икономическо източване, благословено от корумпирани или национално безотговорни политически елити през последните десетилетия.Скандалът се задълбочава от факта, че българската държава е абсолютно „сляпа“ и няма никаква реална представа колко точно злато и какви други ценни елементи напускат страната ни, тъй като контролът е оставен изцяло на „честна дума“. Министерството на енергетиката просто приема на доверие документите, които частният концесионер му предостави, понеже на изхода на рудниците няма независими държавни кантари или лаборатории. В изнасяните златни концентрати от находища като Челопеч и Крумовград се съдържат десетки други безценни и стратегически метали като мед, сребро, платина, паладий и редки земни елементи. Тези съпътстващи богатства изобщо не се таксуват или остойностяват в полза на България, а се изнасят директно за рафиниране в чужбина, отнемайки на страната ни всякаква добавена стойност. Докато чуждите картели прибират чистата милиардна печалба в офшорни зони, за българското общество остават стотици милиони тонове минни отпадъци, опасни хвостохранилища и отровена природа. Съществува постоянен и реален риск от тежки замърсявания на подпочвените води с токсични елементи, а когато находищата се изчерпят, компаниите-майки просто ще ликвидират местните си дружества. Тогава огромните разходи за рекултивация и поддръжка на опасните обекти в продължение на десетилетия напред ще паднат изцяло върху плещата на ограбения български данъкоплатец. Всичко това се случва под дебел политически чадър и лобистки закони, писани директно в интерес на минната олигархия, като всяка парламентарна инициатива за национализация или вдигане на таксите бива моментално зачеркната под предлог, че държавата ще бъде осъдена на международни арбитражи. Истината е, че политическата класа цинично предпочита да пази чуждия корпоративен интерес, вместо да защити националния суверенитет и да превърне златото в мощен ресурс за вдигане на пенсии, заплати и спасяване на българското здравеопазване и образование
За автора
