България увеличава външнотърговския си дефицит

Вносът на стоки в България продължава да нараства значително по-бързо от износа през първата половина на 2026 г., като отрицателното външнотърговско салдо на страната достига 6,413 млрд. евро. Това показват публикуваните днес предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) за търговията с държавите от ЕС и с трети страни.

За периода януари – юни 2026 г. България е изнесла стоки на обща стойност 22,968 млрд. евро, което представлява увеличение с 8,5% спрямо същия период на миналата година. В същото време вносът е достигнал 29,381 млрд. евро и се е увеличил с 14,4%. В резултат дефицитът във външната търговия е 6,413 млрд. евро при 4,512 млрд. евро година по-рано.

Това означава, че само за година отрицателното търговско салдо се е увеличило с около 1,9 млрд. евро, или с над 42%.

Тенденцията е особено отчетлива през юни. Общият износ през месеца е за 4,165 млрд. евро и нараства с 13,7% на годишна база, докато вносът се увеличава с 22,1% до 5,176 млрд. евро. Така само за юни България отчита търговски дефицит от малко над 1 млрд. евро.

Основната причина за разширяването на дефицита е търговията със страни извън Европейския съюз. През първите шест месеца на годината износът към трети страни е нараснал с 5,1% до 7,961 млрд. евро, докато вносът от тях се е увеличил с 25,7% и достига 13,480 млрд. евро. Така отрицателното салдо в търговията с трети страни възлиза на 5,519 млрд. евро. За сравнение, през същия период на 2025 г. то е било 3,148 млрд. евро.

Особено силен е ръстът на вноса от държави извън ЕС през юни – с 40,4% спрямо същия месец на 2025 г., до 2,417 млрд. евро. Износът към тези пазари също се увеличава, но значително по-бавно – с 10,1% до 1,464 млрд. евро. Месечният дефицит с трети страни достига 953 млн. евро.

Основните пазари за българския износ извън ЕС са Турция, Китай, Сърбия, Съединените щати, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Украйна. На тези седем държави се падат общо 48,4% от износа на България за трети страни. Най-голям по стойност е вносът от Турция, Китай, Казахстан и Сърбия.

По стокови групи най-силен ръст при износа за трети страни е регистриран при „Минерални горива, масла и подобни продукти“ – 48%, докато износът на „Храни и живи животни“ намалява със 17,5%. При вноса най-голямо увеличение – 79,9%, има при необработените суровини без горивата.

По-различна е картината при търговията с останалите държави от Европейския съюз. Последните подробни данни на НСИ са за периода януари – май. За тези пет месеца българският износ за ЕС се увеличава с 9,2% на годишна база и достига 12,306 млрд. евро, докато вносът нараства по-бавно – с 5,6%, до 13,142 млрд. евро. Така дефицитът в търговията със страните от ЕС е 836 млн. евро.

Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция са основните пазари за българските стоки в ЕС и заедно формират 68,1% от износа към държавите членки. Най-голям по стойност е вносът от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Нидерландия.

При износа за ЕС най-голямо увеличение през първите пет месеца също се наблюдава при минералните горива, маслата и подобните продукти – с 40,6%. Най-сериозен спад – 22,7%, има при разнообразните готови продукти. При вноса от ЕС най-силно нараства групата „Машини, оборудване и превозни средства“ – с 8,9%.

Предварителните данни за юни, включени в общата статистика на НСИ, показват, че износът за ЕС през месеца е достигнал 2,701 млрд. евро, а вносът – 2,759 млрд. евро. Салдото е отрицателно с 57,5 млн. евро. За цялото първо полугодие износът към ЕС е 15,007 млрд. евро срещу внос за 15,901 млрд. евро, което означава дефицит от 893,7 млн. евро.

Данните показват съществена разлика между двата основни компонента на българската външна търговия. При търговията в рамките на ЕС износът и вносът остават сравнително близки като стойност, докато при третите страни вносът значително надхвърля износа и формира около 86% от общия търговски дефицит на България през първото полугодие.