Историческата местност Петрова нива в Странджа планина отново се подготвя да посрещне хиляди потомци на тракийски бежанци за националния възпоменателен събор, посветен на Илинденско-Преображенското въстание. Тази година обаче събитието изважда на преден план не само паметта за героите, но и дълбоката криза на лидерството в тракийските организации. Председателят на Бургаското тракийско дружество „Екзарх Антим I“ Тодор Ангелов ще се включи в събора, но без да взема активно участие в честванията на трагичните исторически събития. Намерението му единствено да „отчете присъствие“, без реален ангажимент на трибуната, за пореден път провокира недоволството на тракийската общност в региона.Сред членовете на дружеството в Бургас отдавна зрее напрежение заради усещането, че ръководството се е превърнало в бюрократична структура без реално съдържание. Критиците открито обвиняват Ангелов в системна имитация на дейност. На заден план са оставени истинските каузи — културното наследство, архивите и привличането на младото поколение. Вместо това се залага на повърхностна „кабинетна активност“ и формално маркиране на присъствие по събития. Основните упреци към настоящото управление включват пълна пасивност и липса на инициативи, тъй като от години липсват нови образователни или исторически проекти, които да поддържат жива тракийската памет в Бургаския регион. Посещенията на исторически места и събори се използват предимно като протоколен туризъм за заснемане на отчети и поддържане на личен статус, докато в същото време се усеща огромна дистанция от хората и липса на реална чуваемост за проблемите на потомците на бежанците извън светлините на камерите.Решението на Тодор Ангелов да остане пасивен наблюдател на Петрова нива е ярък пример за стила му на управление. В момент, в който паметта за Преображенското въстание изисква силни лидери с ясни позиции и жива родолюбива дейност, бургаското дружество продължава да функционира предимно на хартия. Когато председателят на една от най-важните регионални организации избира просто да регистрира присъствие на такова свято място, това вече не е знак за уважение, а поредният кух отчет, който доказва, че заглавието „председател“ отдавна е изпреварило реалните действия.
За автора
