Бургас – градът, който някога беше икономическото сърце и индустриалният мотор на Южна България, днес е превърнат в лъскава фасада с празна вътрешност. Зад фасадата на реновираните площади, морската градина и фестивалите се крие една зловеща реалност, защото бургаската промишленост не просто претърпя преход, тя бе брутално ликвидирана, разграбена и разпродадена на безценица. Това, което десетилетия наред се градеше с труда на поколения бургазлии, бе унищожено за броени години от политическа недалновидност, престъпна приватизация и корпоративни интереси, като днес Бургас вече не е производител, а е просто наблюдател, който само складира, обслужва и консумира чужди стоки. Големият срив на бургаската индустрия не беше естествен икономически процес, а съзнателно допуснато икономическо убийство, при което символите на местната икономика бяха подложени на системно източване, преди да бъдат хвърлени в лапите на партийни субекти чрез скандални приватизационни схеми. Една от големите жертва бяха „Бургаски корабостроителници“ – предприятие от стратегическо национално значение, способно да строи и ремонтира огромни океански съдове, което вместо държавна защита бе хвърлено в спирала от изкуствени дългове и залагане на активи, завършили с фалит, стотици изхвърлени на улицата висококвалифицирани инженери и празни, ръждясващи докове, напомнящи за една изгубена цивилизация. . Последва целият текстилен сектор, където заводът „Яна Лъскова“, намиращ се на улица „Индустриална“, бе принуден да свива мощностите си и да изнемогва под натиска на евтиния внос без никакъв опит за държавна протекция, превръщайки стотици текстилни специалисти в безработни. Най-чистата илюстрация на бургаската трагедия в леката промишленост обаче остава ликвидацията на завода за моливи „Хемус“, който имаше над 80-годишна история и бе първата и единствена по рода си фабрика на Балканите, но неговите сгради бяха разрушени безцеремонно през 2020 г., за да се отвори място за поредния търговски обект, доказвайки как градът заменя емблематичното си производство с висока добавена стойност за сметка на супермаркетите. По същия безмилостен начин бе разгромен и хранително-вкусовият сектор на града, като емблематичният маслодобивен завод „Камбана“, захранващ страната с олио и мазнини, бе обявен в несъстоятелност след спорни прехвърляния на собствеността, а огромните му производствени бази в промишлена зона „Север“ бяха окончателно разчистени, за да бъде сменен статутът на земята за изграждането на нов жилищен комплекс и молове. Тази вълна от ликвидация застигна и Големите български мелници – символ на зърнопреработването в региона, чийто огромен капацитет бе унищожен, обричайки на разруха стратегическото за Бургас преработване на суровини от златните житни полета на Югоизточна България. Дори секторите на удоволствието и бита не бяха пожалени от разрухата, като легендарната пивоварна „Бургаско пиво“, чиято марка беше гордостта на местните жители, бе купена от чужд конгломерат, тихомълком затворена като производствена база в града и преместена, оставяйки след себе си само бранда, докато местният „Винпром“ бе дестабилизиран и разпарчетосан, губейки пазарите си за емблематичните бургаски ракии и вина. Сега там има голям мол.Процесът на деиндустриализация не подмина и международните производствени мощности, като дори заводът за бутилиране на „Кока-Кола“ в Бургас бе закрит в името на корпоративната централизация, изнасяйки работните места извън препределите на региона и превръщайки Бургас в обикновен консуматор и логистична точка. Днешната местна власт обича да се хвали с така наречените „Индустриални зони“ и привличането на нови инвестиции, но това е пълна подмяна на икономическия модел, понеже някогашните заводи с инженери, проектанти, химици и металурзи бяха заменени от обикновени складови халета и логистични центрове за преопаковане или цехове за сглобяване на готови детайли с ниска квалификация на труда. Така бургазлията бе превърнат от горд производител и създател в нископлатен хамал, продавач-консултант или сезонен сервитьор, което засили зависимостта на града от туризма и обрече региона на тежка сезонна безработица и икономическа несигурност през зимата. Единственият оцелял колос е „Лукойл Нефтохим Бургас“, който захранва страната с горива.. Крайната равносметка от разбитата промишленост на Бургас е демографската катастрофа и изтичането на мозъци, тъй като в града вече липсва пространство за развиване на сериозна наука, инженерство и тежки технологии, принуждавайки младите и образовани хора масово да напускат към София или чужбина, превръщайки Бургас в град-декорация, който е красив за туристите през лятото, но празен и безперспективен за своите жители през останалото време. Унищожаването на бургаските заводи не беше грешка на растежа, а престъпление, чиято цена градът ще плаща още дълги поколения.
За автора
