Избирането и номинацията преди време на доц. Николай Ралев за „Почетен гражданин на Бургас“, внесена с апломб от общинския съветник Тодор Ангелов, бе представена пред обществеността като триумф на академизма и „тракийската кауза“. Зад кулисите на този чист и благороден образ обаче прозира една много по-стара, цинична и дълбоко пазена тайна. Днешният патетичен жест в Общинския съвет изглежда не като признание за заслуги, а като последното действие от една класическа корупционна симбиоза, започнала преди близо 30 години. За да разберем защо Тодор Ангелов толкова настойчиво натискаше за най-високото градско отличие на Ралев, трябва да се върнем в края на 90-те години. Тогава доц. Ралев е ректор на ВХТИ „Проф. д-р Асен Златаров“, а Тодор Ангелов – председател на Студентския съвет. Именно в този период се ражда една от най-скандалните сделки в историята на бургаското висше образование: апетитната държавна земя на университета край Равда, предназначена за студентски отдих, е харизана за мистериозно ниска цена и преминава в ръцете на братята Георги и Милен Велчеви. Същите тези Велчеви, които по-късно вдигнаха върху нея мегаломански хотелски комплекс. Къде е корупционната връзка, която води директно до днешната номинация? Всяка приватизационна схема в държавен университет изисква съучастие или… контролирано мълчание. Като ректор, Ралев имаше нужда от спокойствие. Като лидер на студентите, Ангелов имаше властта да организира протести, да блокира решения и да брани студентската собственост. Вместо това обаче, Студентският съвет под негово ръководство запази оглушително мълчание, с което на практика легитимира и подпечата продажбата на златния имот в полза на олигархичния кръг на Велчеви. Това мълчание не беше безплатно – то беше инвестиция в бъдещето. Номинация за „Почетен гражданин“ е живото доказателство за това. Три десетилетия по-късно, кръгът се затваря по учебник. Тодор Ангелов, вече в качеството си на общински съветник, използва политическото си влияние, за да „изпере“ публичния образ на своя някогашен съучастник в мълчанието. Тази номинация е класическо връщане на услугата и замитане на следите. Ралев даде старт на кариерата на младия студентски лидер, докато се разпореждаше с университетските имоти, а днес Ангелов му осигурява обществена индулгенция и държавно признание от трибуната на местната власт. Още по-циничното е, че Ангелов прави това от името на партийна централа, която уж се бори срещу корупцията на прехода. Номинацията на Николай Ралев не е повод за гордост за Бургас. Тя е брутално напомняне как старата академично-политическа номенклатура се самовъзнаграждава за успешно реализираните схеми от миналото, превръщайки почетните звания на града в разменна монета за стари дългове. Доцент Ралев поддържаше своя съмишленик и ортак Тодор Ангелов, когато на 22 януари тази година съпругата му Десислава Ангелова водеше война с държавата заради нейното дисциплинарно уволнение. Симбиозата продължава.
За автора
