Много неща се изписаха преди появата на последния филм на Кристофър Нолан, а след премиерата му на 17 юли дискусиите около него, уви, са далеч по-интересни от самия филм. Защото „Одисея“ извършва най-големия грях в шоубизнеса – скучна е.
Холивуд обаче толкова много се вманиачи в легендата за себе си и неколцина режисьори и актьори, че всяка посредствена лента бива широко обявявана за шедьовър, а екипа ѝ за гении. След което се цитират статистически данни колко била гледана, без да се споменава, че често пъти бюджетът за маркетинг варира от 1/3 до пълната стойност, за да могат да ни втълпят, че това е най-добрата кино творба от „Кръстникът“ насам още преди да е излязла. Един наистина добър филм няма нужда от толкова агресивна и мащабна ПР кампания. В случая 125 от общо 375 милиона долара.
Друга солидна част от парите отиват за заплащането на актьори-мечки, които привличат публика не с таланта си, а с огромната си и безкритична фен база в социалните мрежи, не защото са подходящи за ролята или дори добри като артисти. Зендая е най-яркият пример от последните години, но такъв е случаят и с Педро Паскал, Том Холанд и няколко други лица. В случая шестима получават около 30-35 милиона долара, а целият останал актьорски състав от стотици души – не повече 6 милиона. И дори това се изтъква като вид скромност, тъй като желаели Нолан да ги режисира.
Колкото до самата „Одисея“, нищо в нея не е направено както трябва. Като започнем от снаряжението, купено сякаш от „Джъмбо“, минем през изцяло металните рицарски брони на великаните, батманските доспехи на Агамемнон, постно изглеждащата Троя и стигнем дори до природните гледки, които приличат на скандинавски и шотландски пейзажи – нищо визуално в този филм не ни насочва, че действието се развива в Древна Гърция.
Като по команда защитниците на „Одисея“ и стотиците други примери от индустрията, щом чуят този аргумент, веднага скачат подигравателно: „Хе, хе, то има циклопи, той се загрижил за историческата достоверност“. Първо, „Одисея“ е полу-митичен текст. Второ, той е ситуиран в определен исторически контекст. Трето, киното има и образователна функция, не само развлекателна. Четвърто, дори фентъзито и фантастиката имат определена атмосфера и вътрешни закономерности. Иначе какво пречи на Гандалф да застреля Саруман с „Калашников“? То има дракони и елфи, вие за един автомат сте се загрижили.
За автора
