Иранските подводници превръщат Ормузкия проток в опасна зона

С изострянето на войната в Близкия изток, битката не се ограничава само до въздушни удари и атаки на повърхността. Под водите на Ормузкия проток продължава да се крие скрита заплаха, която е много по-трудна за откриване и неутрализиране, пише The times of India.

Съединените щати са разположили щурмови самолети A-10 и хеликоптери Apache над Ормузкия проток, насочени към ирански моторници и подземни оръжейни съоръжения. Тези операции са насочени към отслабване на способността на Иран да нарушава морския трафик и да гарантира безопасното преминаване на петролни танкери.

Анализатори обаче предупреждават, че най-голямата опасност може да дойде от подводниците, които остават скрити дълбоко под водата. Ормузкият проток е един от най-важните транспортни маршрути. През него минават около 20% от енергийните доставки. Всяко прекъсване на този тесен воден път може да има незабавни последици като покачването на цените на петрола и недостиг на горива. Географското местоположение на Иран му позволява да разработи стратегии и способности, насочени към нарушаването на корабоплаването в региона.

В центъра на този конфликт е иранският флот от малки подводници клас „Гадир“. Тези подводници са много по-малки от конвенционалните, с дължина около 29 метра и тегло около 120 тона. Компактният им размер им позволява да действат в плитки води, с дълбочина едва 30 метра, което съответства на средната дълбочина на ключови корабни канали в Ормузкия проток. Иран разполага с около 10 малки подводници клас „Гадир“.

За разлика от малките подводници, американските ядрени подводници от клас „Охайо“ тежат около 18 750 тона и са с дължина 170 метра.

Иранските подводници са изключително трудни за откриване поради естествено шумната среда, причинена от интензивния корабен трафик и офшорната дейност. Те са способни да изстрелват торпеда и, което е по-важно, да поставят военноморски мини.

Експертите смятат, че способността им да поставят мини представлява най-голям риск, тъй като дори малък брой мини могат да нарушат корабните пътища за продължителни периоди. Разчистването на такива мини е бавен и сложен процес, който може ефективно да блокира движението на кораби през пролива. Иран е прекарал десетилетия в изучаване на географията на Персийския залив и обучение на военноморския си персонал в тези води, повишавайки ефективността на тези операции.

В допълнение към „Гадир“, Иран използва няколко други класа подводници като тези от клас „Фатех“. Те тежат около 600 тона и са оборудвани със сензори, позволяващи им да оперират в дълбоки води, без да разкриват присъствието си.

Иран притежава и руски подводници клас „Кило“, които са по-мощни, но по-малко подходящи за плитките води на Персийския залив. Други подводници, включително миниатюрната „Наханг“, също бяха закупени от Русия през 90-те години на миналия век. Наред с тях Иран е разработил специализирани подводни системи, като например плавателните средства за доставка „e-Ghavasi“ и „Al-Sabehat“. Те са предназначени за тайни операции, позволявайки на военноморските командоси да изпълняват мисии като полагане на мини в плитки крайбрежни води.

Военноморската стратегия на Иран също разчита в голяма степен на бързодействащи кораби, управлявани от Революционната гвардия. Тези лодки са проектирани за тактика на роене, което им позволява да надвиват по-големи кораби в ограничени води.