Когато едно събитие има зад гърба си над половин век история, то спира да бъде просто част от летния афиш. То се превръща в институция, в памет и в културен капитал. Точно такъв беше Международният фолклорен фестивал в Бургас, създаден през далечната 1965 година.
Днес обаче, под булото на административно безсилие и оправдания с логистични спънки, този емблематичен форум е оставен в миналото.Най-болезненият залог на това пасивно решение е пълното заличаване на традиционната награда „Нестинарка“ .
Статуетката, дело на скулптора Ненчо Русев, не беше просто поредният плакет. Тя имаше статута на най-високото обществено признание за принос в българското народно творчество. През годините нейни носители станаха колоси на родната култура – от Филип Кутев и проф. Стефан Кънев, през Янка Рупкина, Калинка Сгурова и странджанския славей Георги Павлов, до емблематични състави като Ансамбъл „Пирин“ и Тракийския ансамбъл. Изчезването на фестивала автоматично ликвидира и тази институция на признанието, оставяйки огромна празнота в българския фолклорен свят.Парадоксът става още по-голям на фона на високите градски амбиции. Бургас официално декларира и подготвя своята кандидатура за Европейска столица на културата. Концепцията на този престижен европейски формат изисква автентичност, устойчивост и уважение към местното наследство. Тук изплува логичният въпрос: как градът може да претендира за тази титла, как ще се представи пред Европа, след като с лека ръка е унищожил фестивал с толкова дълбоки международни традиции? Европейска столица на културата не се става само с лъскави сцени и комерсиални еднодневни проекти, а със способност да пазиш жива паметта и културните мостове между народите.Официалният аргумент на местната власт – „липсата на достатъчно легла за настаняване на чуждестранните колективи в пиковия летен сезон“ – звучи не просто несериозно, а обидно за град с претенции за водещ туристически и фестивален център. Бургас успешно доказва, че може да менажира огромни потоци от хора за мащабни търговски концерти и поп фестивали. Фактът, че логистиката се оказа непреодолима бариера единствено за пазителите на световните традиционни култури, говори за опасна подмяна на приоритетите.Проблемът очевидно не е в хотелите, а в културната стратегия. Провеждането на петдневен международен форум изисква дългосрочна дипломация, тежка организация и сериозен ресурс, който не носи моментална финансова възвръщаемост. По-лесно и икономически изгодно е културната политика да се подчини на бързата комерсиализация. Но когато фолклорът бива избутан в периферията заради пазарни механизми, градът губи своята автентична идентичност.Административното оправдание с „липсата на легла“ е всъщност признание за липса на воля. Ако имаше управленско желание, форумът можеше да бъде преструктуриран – чрез промяна на датите извън най-натоварените летни седмици или чрез партньорства с бази в съседни общини. Вместо това беше избрано най-лесното, но и най-пагубно решение: тихата ликвидация. И докато Летният театър приема нови търговски продукции , Бургас остава длъжник на своята история, на публиката си и на паметта на онези, които превърнаха „Нестинарка“ в символ на национална гордост. С подобно отношение към собственото си наследство, пътят към признанието в Европа изглежда по-скоро като административна илюзия, отколкото като реално заслужена кауза.
За автора
