Когато един юрист съвместява висшия държавен пост на заместник-областен управител с партийната функция на областен координатор, въпросите за морал и конфликт на интереси в Бургас вече не са просто теоретични. През последните месеци случаят с Георги Маджаров започва все повече да прилича на класически пример за това как държавната машина и партийното строителство се преплитат в удобна за малцина симбиоза. Като регионален лидер на партия „Прогресивна България“ и същевременно висш администратор, назначен в Областна управа, той се намира в епицентъра на сериозни кулоарни слухове и растящо обществено недоверие. В Бургас отдавна се говори под сурдинка, че реалното разпределяне на държавните постове и апетитните позиции в региона минава през конкретни бюра, а днес погледите на местната общественост са вперени именно в него като скрития архитект на кадровите назначения. Официално процедурите изискват конкурси и министерски подписи, но неофициалната политическа реалност в България показва, че без „зелена светлина“ от местния партиен силен на деня, никой не заема ключов директорски стол. Критиците открито се питат дали Маджаров не използва служебното си положение, за да подрежда личния си партиен пъзел, заличавайки границата между безпристрастен държавен служител и политически брокер.Методите му обаче вече предизвикват сериозни трусове не само сред външните наблюдатели, но и вътре в самата му партийна структура, откъдето към централното ръководство на „Прогресивна България“ буквално валят жалби от недоволни членове. Този вътрешнопартиен бунт е директно концентриран около изборите за общински ръководители в ключови общини като Бургас, Поморие, Айтос и Царево, където хората по места открито свързват процесите с авторитарното кадруване на областния координатор. Вместо демократичен избор, партийната база вижда налагане на лоялни към него фигури, в резултат на което доверието на избирателите бързо се топи, а усещането за задкулисие заплашва да разцепи организациите още преди сериозните изборни битки. На този фон вълнения предизвиква и необичайната концентрация на власт в ръцете на неговите бивши състуденти от Юридическия факултет на Бургаския свободен университет. Изведнъж се оказа, че от този конкретен випуск има лавина от кадри на ключови позиции — от депутати на национално ниво до шефове на регионални държавни структури и позиции в съдебната власт, което провокира логичния въпрос дали това наистина е най-гениалният випуск, раждан от университета през последните 20 години, или сме свидетели на отлично организиран лобизъм по студентска линия, където университетските приятелства тежат повече от обективните качества на конкурентите.Анализът на влиянието на фамилия Маджарови обаче навлиза още по-дълбоко и в икономическия живот на региона, където майката на зам.-областния управител – Таня Маджарова, действа като Частен съдебен изпълнител с огромно влияние в специфични райони като Сунгурларе и Руен. В тези общини нейната кантора на практика организира и движи мащабните търгове за земеделски земи и недвижими имоти — пазар, който в тези региони представлява основен капитал и дава огромна скрита власт. Местните предприемачи и земеделски производители редовно си задават въпроса коя ли политическа партия стои зад гърба на ЧСИ Таня Маджарова, за да има тя такъв пълен и необезпокояван комфорт в тези региони, и дали политическата кариера на сина ѝ не служи като перфектния щит и лост за влияние над апетитния земеделски пазар. Когато една затворена група от хора — свързани с един университетски випуск, една фамилия и една политическа марка — започне да контролира както лостовете на държавната власт, така и икономическите търгове в Бургаска област, обществото има пълното право да бъде подозрително, а Георги Маджаров ще трябва много бързо да отговори на жалбите на собствените си съпартийци и да докаже дали работи за интересите на гражданите, или просто управлява семейно-политическо акционерно дружество.
За автора
