Бургас обича да се хвали с мащабни проекти, европейски награди и бляскави презентации на нови индустриални терени. Ако обаче свалим розовите очила на местната администрация и погледнем реалността зад лъскавите огради на „Индустриален и логистичен парк Бургас“, ще открием един сериозен структурен проблем: Бургас масово строи складове, а не заводи. Градът инвестира милиони в инфраструктура, за да се превърне просто в гара разпределителница, докато истинската добавена стойност и високите заплати заобикалят региона.
Докато Пловдив се превърна в индустриалното сърце на Балканите с десетки заводи за автомобилна електроника и самолетни части, Бургас остана в плен на „икономиката на кутиите“. По-голямата част от новите терени са заети от логистични бази, шоурумове и складове за търговия на едро.
Проблемът на този модел е очевиден – той не създава устойчиво богатство. Един склад изисква огромна площ, но наема шепа мотокаристи, общаци и администратори. Складовете обслужват потреблението, но не произвеждат нищо ново. Те не носят иновации, не изискват инженери и не стимулират научна дейност. Те просто консервират Бургас като регион с ниски доходи и висока зависимост от сезонния туризъм.
Местната власт дълго време залагаше на лесния успех. По-лесно е да продадеш парцел на търговска верига, която иска бързо да вдигне метален навес, отколкото с години да преговаряш с германски или японски индустриален гигант. В резултат на това Бургас пропусна златните години на чуждестранните инвестиции в производството (2015–2022 г.), когато международните компании търсеха спешно алтернативи в Източна Европа.
Вторият голям пропуск е липсата на стратегическо обвързване на образованието с бизнеса. Години наред бургаските университети бълваха кадри за туризма и администрацията, докато Пловдив и Русе инвестираха в технически факултети. Когато един голям инвеститор проучва Бургас, той не пита за плочките по ларгото, а пита: „Можете ли да ми осигурите 500 инженерни кадри утре?“. Отговорът на Бургас все още е колеблив.
Шумно рекламираните нови зони като „Юг-Запад“ и бъдещата в „Равнец“ се представят като новото спасение. Но ако подходът остане същият, те просто ще се напълнят с още складове за бързооборотни стоки и куриерски офиси.
За да излезе от този капан, Бургас трябва да спре да бъде просто хазяин на празни халета. Администрацията трябва да влезе в ролята на агресивен търсач на инвестиции в конкретни сектори: мехатроника, медицинска апаратура и зелени технологии. Трябва да се наложат и рестрикции – терените в стратегическите индустриални паркове не трябва да се продават на купувачи, които предлагат просто поредния склад.
В противен случай Бургас ще остане град с красива морска градина, модерна автогара и празни джобове на младите хора, които ще продължат да бягат към София и Пловдив в търсене на истинска реализация.
За автора
