Равносметката за последните 27 години от историята на бургаския нефтохимически комбинат показва една безспорна тенденция – сериозно структурно свиване. Противно на очакванията, че приватизацията през 1999 г. ще надгради мащабния комплекс, времето доказа, че предприятието постепенно е загубило своя многопрофилен характер. От мощен стълб на химическата промишленост с десетки съпътстващи производства, днес обектът е концентриран почти изцяло върху първичната преработка на нефт и производство на горива.
Някогашният „Нефтохим“ не беше просто рафинерия, а комплексен химически организъм. В структурата му функционираха мащабни заводи за производство на полимери, пластмаси и синтетични влакна. Тези инсталации преработваха суровините до продукти с висока добавена стойност, които захранваха цялата лека и тежка промишленост в България.
През годините обаче редица от тези ключови химически производства бяха окончателно спрени или закрити. Ликвидирането на линиите за полиетилен, полистирол и базови нефтохимикали ограничи капацитета на комплекса. Бургас изгуби позицията си на регионален център за приложна химическа наука и развойна дейност, оставайки зависим единствено от пазара на течни горива – бензин, дизел и авиационен керосин.
Това производствено свиване рефлектира пряко и върху пазара на труда в региона. Преди приватизацията в комбината работеха между 10 000 и 12 000 служители, като заетостта обхващаше широк спектър от специалисти – от висококвалифицирани инженер-химици и лаборанти до тесни технически кадри. Комплексът определяше икономическия ритъм на целия Бургаски регион.
Днес, вследствие на оптимизации, затваряне на цехове и извеждане на спомагателни дейности към външни фирми, броят на директно заетите в „Лукойл Нефтохим Бургас“ е свит до малко над 1200 души. Намаляването на персонала в пъти промени профила на местната икономика. Изчезването на тези хиляди сигурни и добре платени индустриални позиции лиши града от силна средна класа от техническа интелигенция, което принуди голяма част от младите специалисти да търсят реализация извън Бургас.
Промяната в „Нефтохим“ е ясен пример за деиндустриализация, при която обемът и сложността на производството намаляват за сметка на по-прости и лесно управляваеми процеси. Макар рафинерията да остава технологично модерна в сектора за преработка на петрол, свиването на нейния мащаб остави дълбока празнина в бургаската икономика – празнина, която логистичните бази и услугите все още не могат да компенсират.
За автора
