·
Когато един политик прекрачи прага на местния парламент с обещания за промяна, морал и безкомпромисна прозрачност, първото място, на което гражданите проверяват думите му са неговите действия и реалните факти. . В края на 2023 г., след приключването на местните избори, новоизбраните и преизбраните общински съветници в страната бяха длъжни да подадат своите встъпителни декларации по ЗПКОНПИ, които да отразяват реалното им имущество. Примери като този с бургаския общински съветник Тодор Ангелов обаче често повдигат сериозни въпроси. Как е възможно публично подадената информация в официалните регистри да се окаже в разрез с твърденията за реалното имотно състояние на дадено лице? Защо документите показват едно, а критиците и сигналите на гражданите сочат друго?
Официалните данни от Имотния регистър разкриват имотен профил, който трудно корелира с представената пред обществото скромна декларация. Според издадена официална справка от Агенцията по вписванията, на името на Тодор Ангелов фигурира сериозен сграден фонд, включващ пет апартамента. Най-смущаващ обаче е казусът с имота му в село Маринка. Справката описва триетажна къща с разгърната площ от 85 кв. м на етаж, чиято пазарна стойност се оценява на приблизително 500 000 евро. Около този обект изплуват сериозни законови въпроси.
По нотариален акт дворното място е записано като 402 кв. м, докато действителният му размер е 510 кв. м.
При подобно сериозно разминаване в площта и границите на парцела, по закон издаването на разрешение за строеж е правно невъзможно. Този факт логично повдига въпроса: как институциите са си затворили очите и са одобрили строителството? Дали това е резултат от влиянието му като дългогодишен общински съветник, или е следствие от топлите му и близки отношения с висшата градска управа в Бургас? Защо се разминават декларациите и реалността? Легалните „вратички“ . Извън директните разминавания, в българската политическа практика съществуват добре познати механизми за формално „изчистване“ на личния имотен профил.
Тодор Ангелов е председател на мащабното Тракийско дружество „Екзарх Антим I“. Когато активи се водят на името на сдружения или фирми, те остават извън обхвата на личната декларация, въпреки че политикът де факто може да разполага с тях.
Имоти, записани на пълнолетни деца или по-далечни родственици, законно изчезват от полезрението на КПКОНПИ.
Законът позволява вписване на суми за придобиване по данъчна стойност, които изглеждат нелепо ниски на фона на реалните пазарни цени в Бургас и региона.
Интересен детайл в биографията на Ангелов е неговата изключителна политическа гъвкавост — преминал през годините от лявото пространство (БСП и АБВ), през радикалния сектор (кандидат за кмет от „Възраждане“ през 2023 г.), до настоящото му участие в групата около „КОД и Български възход“ в Общинския съвет. Подобно политическо номадство често осигурява на местно ниво ситуационни съюзи, които служат като своеобразен политически и институционален чадър срещу щателни проверки от страна на ДНСК, НАП или прокуратурата.
Случаят с имуществото на Тодор Ангелов е поредното доказателство, че антикорупционното законодателство у нас често работи само „по документи“. Когато активи за стотици хиляди евро и пет апартамента остават „скрити“ или обвити в институционално мълчание, доверието в местната власт се срива. Бургаските избиратели заслужават съветници, които дават отговори, а не такива, които се крият зад вратички в закона. Проверяващите органи са длъжни да изяснят как е застроена къщата в Маринка и има ли злоупотреба с власт — в противен случай прозрачността ще остане просто празна предизборна кулоарна дума.
За автора
