epa07677113 A Zagreb' citizen points to the temperature on a thermometer at Zrinjevac Park in downtown Zagreb, Croatia, 27 June 2019. Reports state that in the last few days Croatia and Zagreb recorded high temperatures between 33-38 degrees Celsius or by the sea more than 38 celsius. Europe is bracing itself for a heatwave, as forcasters predict temperatures are expected to climb above 40 degrees Celsius in some areas due to The exceptionally hot air that has arrived from the Sahara. EPA/ANTONIO BAT
Европа се затопля по-бързо от останалата част на света и в момента е най-бързо затоплящият се континент, сочи анализ на учени и климатолози на фона на рекордната гореща вълна, обхванала континента през май.
През последните дни Великобритания, Ирландия и Франция отчетоха рекордно високи температури за месец май, като според експерти причината е т.нар. „топлинен купол“ – маса горещ въздух от Северна Африка, задържала се над Западна Европа от зона с високо атмосферно налягане.
По данни на европейската служба „Коперник“ средната температура на планетата е с около 1,4 градуса по Целзий по-висока спрямо прединдустриалната епоха, докато в Европа затоплянето вече достига около 2,4 градуса.
Учени посочват, че основната причина за това са емисиите на парникови газове от изкопаеми горива. Според изследователя Бен Кларк от Imperial College London почти цялото допълнително затопляне е свързано с човешката дейност, докато разпределението на топлината се влияе от редица атмосферни фактори.
Според климатолозите през последните десетилетия в Европа се наблюдава увеличаване на периодите с високо атмосферно налягане, които благоприятстват по-чести и по-интензивни горещи вълни. Тези системи, известни още като „блокиращи антициклони“, могат да останат неподвижни дълго време и да възпрепятстват навлизането на по-хладни въздушни маси.
Допълнителен фактор е бързото затопляне на Арктика, която е свързана климатично с Европа. Според „Коперник“ температурите в Арктика вече са с 3,2 градуса над прединдустриалните нива. Учените обясняват, че топенето на ледовете и снега намалява способността на повърхността да отразява слънчевата светлина, което ускорява допълнително затоплянето.
Изследователите отбелязват и още един парадоксален ефект – намаляването на замърсяването на въздуха в Европа. По-строгите екологични правила са ограничили аерозолните частици във въздуха, но това е довело и до по-слабо отражение на слънчевата радиация, което допринася за допълнително затопляне на повърхността.
Според данните на „Коперник“ най-бързо се затоплят Източна и Югоизточна Европа, както и районът на Алпите, където температурите през последните 30 години са се повишавали с между 0,5 и 1 градус на десетилетие. Най-драстично е затоплянето в норвежкия арктически архипелаг Свалбард, където темповете достигат до 2 градуса на десетилетие.
За автора
