Европа ще съжалява за деня, в който позволи войната на Тръмп

Докато войната срещу Иран наближава втория си месец, гласове от разузнавателните общности в САЩ и Израел непрестанно публично изразяват несъгласието си с целия проект. Това пише главният редактор на „Мидъл ийст ай“ Дейвид Хърст.

В резултат на това излизат наяве повече подробности за решението за започване на атаката през февруари. Тогава тя е имала толкова малко общо с преговорите с Иран в Мускат и Женева, колкото и днес. Докато президентът Доналд Тръмп говори за контакти с Иран – твърдение, отхвърлено от председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф като „фалшива новина“ – данните за полетите показват, че той едновременно е наредил прехвърлянето на голям брой американски войски в Израел и Йордания, очевидно в подготовка за сухопътно нападение и следващия етап от войната.

Не, ключовият елемент в решението за атака срещу Иран за втори път в рамките на година е предоставен от разузнавателен брифинг, който се оказа 100% неверен. Съмнителното досие, довело до тази атака, е написано от директора на „Мосад“ Давид Барнеа.

Пред израелския премиер Бенямин Нетаняху той е заявил, че „Мосад“ е толкова силен на място в Иран, че ще може да мобилизира иранските опозиционни сили да свалят правителството там, след като започне въздушна война.

Увереността на Барнеа е потвърждение, ако изобщо е необходимо такова, че „Мосад“ е изиграл голяма роля в превръщането на януарските протести в Техеран във въоръжен бунт, при който хиляди протестиращи бяха застреляни.

Обещанието на Барнеа е в основата на посланието на Нетаняху към Тръмп, че ислямската република е толкова слаба, че всичко, което ѝ трябва, е един последен тласък, за да се срине. Въпреки че прогнозата на Барнеа беше оспорена от съперничещи си разузнавателни агенции в Израел и САЩ, тя убеди лековерния Тръмп.

Реалността се разкри в рамките на час след въздушната атака, която ликвидира бившия върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменеи, рани тежко сина му Моджтаба и уби над 40 от висшите ирански генерали. Защото в рамките на час след първия удар Иран започна да отвръща на огъня – и оттогава не е спрял.

Конфликтът ще остави след себе си една Америка, която ще е загубила голяма част от глобалната си мощ, положение и влияние, и ще е принудена да се изправи сама срещу изгряващите си противници

Асиметрична война

Иран изпълни заканата си да атакува Израел, американски бази, петролни танкери и нефтени и газови рафинерии, както и да затвори Ормузкия проток, блокирайки 1/5 от световната търговия с петрол и природен газ.

През четвъртата седмица на тази война Техеран изглежда не по-малко способен да поддържа постоянни атаки с ракети и дронове, колкото беше в първите часове на конфликта. Иран със сигурност е бил разтърсен от въздушни удари и е загубил флота си, много командни центрове на Революционната гвардия и голяма част от военновъздушните си сили и системите си за противовъздушна отбрана, но като цяло продължава да се защитава. Както се зарече, отговорът му е асиметричен. Той успешно разшири географското въздействие на войната, като се увери, че няма странични наблюдатели, които се надяват да я потушат.

Сега Тръмп и Нетаняху имат пред себе си регионална война, на която ще им бъде трудно да сложат край. Изследователи от университета Браун изчисляват, че до 4,7 милиона души са загинали – пряко и косвено, в резултат на поредицата конфликти, предизвикани от решението на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш да нахлуе в Афганистан и Ирак в началото на века.