Стара Загора е икономически балон пред спукване, в който шепа енергетици маскират масовото ниско заплащане на хиляди работещи в региона. На хартия областта заема престижното пето място в България със средна заплата от 1 214 евро, но на заден план официалната статистика крие жестока реалност и дълбока социална пропаст, която разделя региона на два паралелни свята. Средната извадка тук е като прословутата метафора за свинското с зеле, където едните ядат месото, другите само зелето, но средно погледнато всички са сити. В Стара Загора този контраст изглежда плашещо, тъй като енергийният елит в ТЕЦ-овете прибира средно по 2 208 евро на месец, а заетите в добивната промишленост взимат по 1 720 евро, докато в същото време работещите в хотели, ресторанти и кафенета оцеляват с едва 811 евро, което е близо три пъти по-малко от техните енергийни съграждани. Тази изкуствено надута средна заплата вдига драстично цените на имотите и издръжката на живота в града, правейки Стара Загора непосилно скъпо място за живеене за хората извън енергийния комплекс, които буквално биват изтласкани от пазара. Всичко това превръща икономиката на региона в заложник на един-единствен сектор и създава бомба със закъснител, особено на заден план на факта, че броят на наетите лица в областта вече се е свил с 1.7% за година, което показва, че чистката на кадри тихомълком е започнала. Когато под натиска на зелената сделка въглищните мощности окончателно затворят врати, Стара Загора няма да загуби просто заводи, а ще загуби единствения си икономически щит. Без реална алтернатива и спешни инвестиции в нови индустрии с висока добавена стойност, регионът е застрашен от икономически колапс, който ще завлече надолу и малкото останал бизнес в сферата на услугите и търговията.
За автора
