Когато говорим за управлението на общинската собственост в Бургас, думата „провал“ звучи твърде меко и снизходително. През годините местната администрация съзнателно и системно превръщаше апетитните градски активи в разменна монета за корпоративни интереси, оставяйки зад себе си фалити, съдебни саги и стотици декари заграбена земя. Градът бе лишен от емблематични пространства, а решенията на Общинския съвет през десетилетията приличаха повече на корпоративни ликвидации, отколкото на грижа за гражданите.Случаят със стадион „Черноморец“ в ж.к. „Акациите“ безспорно е най-големият и неопровержим позор в новата история на Бургас, при който местната власт извърши фаталния апорт на целия спортен комплекс в съвместното дружество ПСФК „Черноморец-Бургас“ АД с „Петрол Холдинг“. Вместо обещаните инвестиции от 1 милиард евро и изграждането на „европейско спортно бижу“, това съучастие доведе до брутално източване на дружеството, натрупване на десетки милиони дългове към офшорни фирми и пълна несъстоятелност. Днес 140 декара златна земя са заложници на синдици и кредитори, някогашният славен дом на „Акулите“ е оставен да гние като опасна за живота руина и джунгла от бурени, а четвъртият по големина град в България остана без нито един лицензиран и годен за елитен футбол стадион заради престъпното чиновническо безхаберие.По сходен безразличен сценарий градът изгуби и атрактивния терен на Колодрума на бул. „Стефан Стамболов“, където местната власт пасивно изгледа как затъналото в дългове колоездачно дружество разпродава златния парцел. Вместо общината да се намеси навреме, да защити обекта и да го откупи за обществени и спортни нужди, той съзнателно бе оставен да отиде на публична продан от частен съдебен изпълнител и безвъзвратно попадна в ръцете на частни строителни предприемачи за поредното бетониране.Финансовата безотговорност и схемите зад кулисите намериха своите официални измерения и в ревизионните актове на данъчните власти, които наложиха на Община Бургас санкции за близо 3 милиона лева. Проверките изкараха на светло системно укривани доходи и недекларирани приходи от наеми на общински пазари, рекламни пространства, паркоместа от „Спортни имоти“ и сделки с общински имоти – чиновническо безобразие, което в крайна сметка бе платено директно от джоба на бургаските данъкоплатци без никой да понесе лична отговорност.Наглостта на имотната политика ескалира и в парк „Росенец“, където скандалите около промяната на статута и регулацията на общинските пътища и крайбрежни терени взривиха общественото мнение на национално ниво. Местната администрация сътвори невиждан прецедент, капитулирайки пред частни корпоративни интереси и буквално харизвайки достъпа до морето, което провокира масови протести и принудителна намеса на правоохранителните органи за ревизия на решенията на местния парламент.Докато хиляди наистина нуждаещи се бургазлии чакат с десетилетия в списъците за социално настаняване, в отдел „Жилищна политика“ бе разкрит мащабен цинизъм, при който списъците масово са били манипулирани, а предимство неправомерно са получавали самите общински служители. Липсата на какъвто и да е реален контрол позволи декларирането на фалшиви данни за жилищна нужда, превръщайки фонда за най-уязвимите граждани в лична привилегия за администрацията.Тази имотна вакханалия се допълва от ежедневния архитектурен геноцид в комплексите „Възраждане“, „Меден рудник“ и „Лазур“, където апетитни междублокови пространства и зелени площи редовно се оценяват по скандално занижени пазарни цени в полза на „наши“ инвеститори. Вместо изграждане на паркове, детски площадки или паркинги, тези терени се разпродават експресно за частно строителство, обричайки цели квартали на задушаващо презастрояване и траен упадък на градската среда.
За автора
