Когато става въпрос за здравеопазване в България, откриването на нов обект неизменно се превръща в политическа пиар акция. Многопрофилната болница за активно лечение на детски болести (МБАЛДБ) „Света Анастасия“ в Бургас не направи изключение. През последните месеци бяхме залети от кадри на модерна апаратура, интерактивни зони и изкуствен интелект. Докато Националната детска болница в София остава „мираж“, Бургас побърза да се похвали, че е изпреварил столицата.Зад красивите стени и оптимистичните пресконференции обаче прозират сериозни системни проблеми, които поставят под въпрос реалната полезност на този мегапроект в сегашния му вид.
Въпреки че сградата беше обявена за завършена и се превърна в дежурен декор за политически изказвания, лечебното заведение дълго време остана затворено за реални пациенти. Обществеността основателно започна да задава въпроси защо административните процедури се бавят толкова. С решение на Министерския съвет окончателната организационна структура беше одобрена едва наскоро, което разкри огромното разминаване между политическото бързане за рязане на ленти и реалната административна готовност. Стигна се до абсурдната ситуация проектът да бъде иронизиран като „най-модерния туристически обект в Бургас“, тъй като месеци наред приемаше само официални делегации, но не и болни деца.
Големият парадокс на „Света Анастасия“ в момента е икономически. Докато стартирането на същинската медицинска дейност се отлагаше заради тромавото окомплектоване на документи за лиценз, разходите започнаха да текат с пълна сила. Изграждането на болницата глътна огромни суми — включително целеви милиони от държавния бюджет (като допълнителния трансфер от над 2,3 милиона евро за окончателно довършване) и мащабен заем на стойност 12,8 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Кметът на Бургас дори внесе извънредна докладна записка за увеличаване на капитала на дружеството с над 60 милиона евро чрез апорт на сградите и оборудването. В момента се правят сериозни разходи за администрация, поддръжка на празната дигитализирана сграда и заплати. Всичко това пада върху плещите на общинския бюджет и данъкоплатците, тъй като болницата няма как да сключи договор и да се самоиздържа по клинични пътеки на НЗОК, преди да заработи пълноценно.
В кулоарите на Общинския съвет и сред бургаската общественост все по-силно отеква въпросът: вярно ли е, че в структурата вече са назначени над 200 души на щат, които получават възнаграждения без реално покритие от дейност? Официално одобрената структура предвижда 142 болнични легла. Първоначалните разчети на Община Бургас показваха крещяща нужда от над 120 лекари и 220 медицински сестри, за да се покрият заложените 26 клиники и отделения. Притиснати от забавянето обаче, мениджмънтът започна ударно да подписва договори. Назначаването на голям брой служители „на празен ход“ повдига резонни въпроси. Кой плаща тези пари, колко са реалните месечни разходи за заплати в момента и защо се бързаше с щатовете преди приключването на лицензионните процедури? Опозиционни съветници вече настояват за пълна прозрачност относно текущия брой сключени договори и източника на тяхното финансиране.
Проблемът с хората остава най-тежък. Бургас се опитва да покрие над 25 специализирани детски направления. В България обаче педиатри и детски медицински сестри практически липсват. За да попълни щатовете си, болницата започна агресивна кампания за привличане на кадри от други региони, обещавайки обзаведени общински жилища и условия за специализация. Критиците обаче отбелязват, че това просто прелива кадри и оголва педиатричната грижа в съседни области. Дори вълната от обяви за спешно търсене на персонал показва, че скептицизмът остава голям – главно заради неяснотите около дългосрочната финансова стабилност и реалния начин на функциониране на заведението.
Докато ръководството уверява, че лечебното заведение разполага с всичко необходимо, в социалните мрежи изтичат притеснителни детайли около обществените поръчки. Местни наблюдатели алармират, че договорите за доставка на част от високотехнологичната апаратура имат крайни срокове, разтеглени чак до 2027 г. Това засилва неяснотите за реалния начин на функциониране — с какъв капацитет стартира болницата и дали първите пациенти няма да се окажат в частично работещи отделения?
Въпросът с хеликоптерната площадка в района на болничния комплекс в ж.к. „Зорница“ е поредната проява на институционално бързане. Новата болница „Света Анастасия“ няма изградена собствена, нова и съвременна хеликоптерна площадка на покрива или в непосредствения си двор. Вместо това се разчита на бивш паркинг на съседната УМБАЛ – Бургас, строено още през 2014 г. Това е изключително опасно спрямо новата инфраструктура. Локацията е в непосредствена близост до интензивна пешеходна зона, входове за пациенти и преминаващи автомобили. При всяко кацане мощната въздушна струя от роторите превръща района в опасна зона, вдигайки облаци прах и отломки директно върху преминаващите хора. Че площадка в паркинга е опасна, признават косвено и управляващите. Общинският съвет в Бургас вече гласува решение за изграждане на съвсем нова площадка в близкия парк „Езеро“. Как обаче ще се използва тази площадка, ако въобще бъде изградена, това е друга тема.
За автора
